Please download Java(tm).

Илиана Раева:
Президент

Новото лице на българските грации


Когато ме питат за Илиана Раева, първото, което ми идва наум е, че тя е единствената българка, на която публиката, но не коя да е, а аглийската и то в една от залите на легендарния "Уембли", е изискала златния й медал на световното Лондон '79 година за съчетанието й с бухалки. Само си представете френетичните скандирания на студените англичани. Казвам, че е абсолютна европейска шампионка и мис от Амстердам '80 и че, в кариерата си има общо 5 златни, 8 сребърни и 6 бронзови медала от световни й европейски първенства и от първата СК в Белград през 1983 година. Че е омъжена за футболната легенда на "Левски" Наско Сираков, че има две дъщери Славея и Виолета. Че е президент и основател на СК"Илиана"... И винаги добавям: оставете я да говори...Събитията оживяват, когато тя ги назове. Има дар слово. Нещо, което не е много характерно за големите спортисти.
През далечната 1988 г. във в. "Старт" излезе материал под заглавие : "Децата на Илиана". Ще припомня малък цитат:"...14 момиченца са се вторачили в голямата гимнастичка и не могат да се начудят как им се е паднало такова щастие да дишат един въздух със самата Раева"... Един въздух! Е, наистина какво да кажем повече. Тя е на ход...

" ...Когато тръгнах за Испания оставих няколко 10-годишни деца, които заеха първите места на републиканското първенство в своята възрастова група. Никога не съм си мислела, че отново ще се събера с тях. Но когато с Наско се върнахме през 1993 година в София, при мен дойде освободената от "Герена" Деница Захариева и ме помоли да работя с нея. Последва я Биляна Владимирова, която пък сама бе подала молба да напусне "Левски". Исках да приложа собствените си разбирания за отношенията в един клуб. Много научих от времето прекарано в Испания. Там има президенти, треньори, състезатели - но няма началници. Не можеш да бъдеш началник на 10-годишни деца. Да не говорим за по-малките.

Никога обаче не съм предполагала, че създаването на СК"Илиана" е в състояние толкова да ме промени, да ме обогати като личност. Признавам, че когато създавах клуба, изобщо не предполагах какво ми предстои и каква огромна отговорност ще почувствам след няколко години. Всъщност идеята да направя свой клуб беше на Наско. Няма да скрия, че започнах с клуб "Илиана", както съм започвала всичко в живота си - спонтанно, без план и програми, с една единствено ясна цел, че трябва да правя гимнастички за националния отбор. Да възвърнат славата и традициите на този спорт у нас. Съвсем естествено беше да поканя хората, на които най-много разчитах -много скъпата за мен Таня Стоянова, .Йорданка Такова, Мариела Пашалиева и Ели Иванова.

Другото, с което бях наясно бе, че искам да създам един клуб от нулата, с абсолютното лого на Илиана, с моя почерк, стил, с моите амбиции. Започнахме в една стара и мизерна заличка на стадион "Васил Левски", но с нова формула на управление.

Спомням си, че тогава бях много щастлива от факта, че моите момичета Деница, Мария, Биляна, Ина, които бях оставила заради заминаването си в Испания с много риск за кариерата си, се върнаха при мен. Всъщност този факт и до днес силно ме вълнува...

Проблемите? Израснала от другата страна на барикадата, както се казва, бях категорично наясно, че ще ми бъде много трудно, че върху моя гръб ще падне цялата тежест. Знаех обаче и как мога да се справя... Още през 1994 година казах на Таня Стоянова, че ядрото на националния отбор по художествена гимнастика ще бъде от състезателки на "Илиана". Тогава всички ме гледаха с почуда. Меко казано. Много скоро обаче повярваха. За моя голяма радост през всичките години, в които съществува клуб "Илиана", срещнах изключителната подкрепа на хората, които работят в него. Това също е много важно. Затова и много бързо клубът се превърна в инкубатор на малки таланти и шампионки на страната. Но това естествено, не ме задоволява като президент. Имам си една далечна точка, която ми свети постоянно, за да не забравя, че голямата цел са олимпийските игри, световните и европейски първенства. От няколко години вече клубът почна да "ражда" национални състезателки. Имаме си и първите медали от големи първенства. Вече чакам да се осъществи и голямата ми мечта - титла от олимпиада. Ще стане.

Всички, които ме познават знаят, че много силно вярвам в това, което искам и правя. Няма сила, която да ме разколебае. Повярвах, че ще стана голяма гимнастичка и не мирясах, докато не го осъществих. Силно вярвах, че ще имам много хубаво семейство. И благодаря на Господ, че ме срещна с Наско. Повярвах, че ще направя много силен клуб. Сега мога да заявя, че това е факт. Успях! Беше ми предоставена една база за възстановяване - залата за приложни спортове на Герена" -превърнахме я в прекрасен обект. Аз съм причината за това нещо. Никога обаче няма да забравя колко много ми помогна една светла личност Владимир Грашнов. Връщайки се назад във времето, ще спомена, че съм отворила 20 работни места в моя клуб, че дадох възможност на 250 деца да се докоснат до великата магия, наречена художествена гимнастика...

В същото време много неща са ме огорчавали... но, аз по принцип нямам памет за тях. Нямам предвид само съдийството, което при нас обаче е решаващо. Богатата ми спортна кариера ме е убедила в това. В моя спорт е невъзможно да има обективна оценка. Въпреки това нашият клуб в лицето на Даниела Велчева и Нина Алексиева притежава едни изключителни съдии, които се опитват най вече да бъдат в помощ на израстването и утвърждаването на гимнастичките. За Даниела Велчева бих казала, че е една от най-добрите съдийки у нас и всява невероятен респект. Идва в залата, оглежда съчетанията и прави много промени, така че да се харесат на арбитрите в чужбина. Нали задължително търсим международно признание. И в същото време тя успя много бързо да се наложи като експерт във ФИГ, справи се блестящо на последното световно първенство в САЩ, а българският ансамбъл спечели сребърен медал. Нашите съдии много имат да учат от Нина Алексиева. Тя е с много голям принос за успехите на клуб "Илиана". В нейните преценки никой не се съмнява и то не само защото е доайен в българското съдийство. Ето още един плюс за клуб "Илиана".

Моята най-голяма радост? Много може да се говори за това. Когато влизам в залата ни на “Герена", аз пристъпвам в моя втори дом. Усещам, че и с треньорките е така. Радвам се, че всяка от тях някакси влезе в своята пътечка, и пое отговорността. Страхотно е усещането да знаеш, че имаш толкова единомишленици накуп. И това, че като вляза в залата петгодишни дребосъчета ме питат: "Илиана защо не си се гримирала днес?" Или пък: "Днес си много красива, как добре си се облякла..." Атмосферата наистина е невероятна... Имаме много откровен диалог...

Бъдещето на "Илиана"? Един клуб с гъмжило от деца - 500,700, 1000... Защо не? Държа да се знае обаче, че в спорта има не само победи и че възпитаниците на клуба трябва да се научат да приемат загубите с дойстойнство, за да продължат напред... А аз ще бъда само един почетен президент, който ще идва отвреме навреме или само тогава, когато има нещо много сложно и неприятно. Представям си бъдещето с президент Мария Колева, до нея неизменно Петър Хиков... С много празници и състезания. И най вече искам да се утвърди практиката на последователност и приемственост. Всеки да наследявя и да доразвива постигнатото, за да няма повече трусове и кризи в моя спорт. А в бъдещите многоборойни титли и медали със знака на "Илиана", за които времето работи, изобщо не се съмнявам...