Please download Java(tm).

 

Елизабет Паисиева - да не стъпваш по земята

Новата звезда на художествената гимнастика слуша

Васил Найденов и мечтае за олимпийски медал

 

АДИ КОЛЕВА

 

В разгара на най-големия скандал в историята на българската художествена гимнастика - положителната допингпроба на Симона Пейчева, едно момиче извърти подвиг.

Елизабет Паисиева. Тя е само на 16 години (родена е на 17 декември 1986 г. - б. р.) и вече е в световния елит на най-грациозния спорт. На крачка зад абсолютните фаворитки Алина Кабаева и Анна Бесонова. Бети, която е състезателка на спортен клуб "Илиана",

спечели бронзово отличие

в шампионата на отделните уреди на завършилото в края на миналия месец световно първенство в Будапеща. Парадоксалното в случая е, че Паисиева грабна медала на лента - уред, на който играе за  първа година. "Лентата бързо се превърна в любимия ми уред. А ме завладя още когато бях съвсем малка. Станах свидетел на разговор между Таня Стоянова (треньорката на ансамбъла ни -б. р.) и другите треньорки.

Обсъждаха играта на лента на Серебрянска и г-жа Стоянова каза, че "не е стъпвала по земята". Силно ме впечатлиха думите й и тогава ми се прииска и аз така да играя",споделя Елизабет.

Съчетанието на обръч носи пето място за Елизабет, а в многобоя също се нарежда на престижната пета позиция. Постиженията на Елизабет и на ансамбъла извоюват максималните три квоти за участие в олимпиадата догодина - грандиозен успех в отсъствието на най-голямата ни надежда Симона Пейчева.

Въпреки че първоначалната еуфория от класирането е преминала, Бети още не може да осъзнае напълно какво е постигнала. "Чувствам се много щастлива не само заради мен самата, а и заради България. Преди да изляза, си говорихме с кака Стела, че трябва да бъда много спокойна. И наистина бях. Играх все едно бях в залата на "Герена". Само в първия ден излязох по-притеснена",разкрива Елизабет. Тя обаче не отдава вълнението си на скандала със Симона, а на обикновена предстартова треска. "Бяхме

предупредени по-рано за положителната проба

На самото състезание успяха да ни изолират. Всички много ни помогнаха - и треньорката, и целият щаб, и нашата психоложка Таня Янчева, с която работя много отдавна", доверява бронзовата медалистка.

Големият успех не е замаял гимнастичката и дори според треньорката Стела Салапатийска й липсва голямо самочувствие. На самата Елизабет й били нужни дни, за да осъзнае какво е направила. "Никой не очакваше да взема медал. Включително и ние", казва състезателка на "Илиана". Отличието има голяма стойност и защото е спечелено със собствени сили, а не е резултат от грешките на другите състезателки.

Новата звезда на българската гимнастика признава, че е плакала цяла нощ заедно с наставничката си, с която са и много добри приятелки. "Телефоните не млъкнаха" почти в един глас казват двете. Все пак първото обаждане за Бети дошло от съдийката Гюрка Ганчева, която следила събитията по телевизията. Нашето момиче толкова се развълнувало, че не помни въобще какво точно са й казали. Безспорно най-емоционалният поздрав долетял от шефката на клуба Илияна Раева. След като се разплакала от щастие,

не спряла цяла нощ да праща SMS-и

ту на Стела, ту на Елизабет.

Амбициозната основателка на клуба с право се гордее с двете момичета, защото са израснали пред очите й. Елизабет като състезателка, а Стела като треньор. Бета тренира от 7-годишна. Майка й я записала, защото била палаво дете и търсила начин дъщеря и да изразходва някъде енергията си. Първоначално я насочила към спортните танци, но не се намерил партньор за Бети и затова я завела на "Герена". Първите си стъпки в гимнастиката Елизабет прави под ръководството на Йорданка Такова. Тя обаче заминава за Щатите и момичето остава без треньор. Тогава Илияна Раева кани Стела Салапатийска, едва няколко години по-голяма от Бети, да поеме подготовката й.

"Мечтите започнаха да се сбъдват",

обобщава Елизабет и добавя че най-голямата й мечта е медал от олимпиада. Ако не от Атина 2004, то от следващата. Подготовката за форума в Гърция младата състезателка започна веднага след като се върна от Будапеща. Време за почивка почти няма. А на Елизабет много й се иска за малко да се откъсне от атмосферата в залата и да замине на планина. 16-го-дишната гимнастичка мисли дълго, преди да отговори на въпроса какъв е животът й извън залата. "Отдадена съм изцяло на спорта. Знам, че когато си взел такова решение, трябва да следваш целта си докрай. Не се чувствам ощетена, нищо не ми липсва", философски отсъжда Бети. "Не е вярно", контрира Стела. "Със сигурност й липсват много от нещата, които се случват на връстниците й. Аз, като нейна треньорка, се опитвам да й осигуря нормален начин на живот с всички необходими социални контакти, но е трудно", допълва Салапатийска.

Освен да кръстосва родните върхове, бронзовата медалистка от Будапеща обича да слуша любимата си музика, която е разностилна - от Васил Найденов и Емил Димитров през класиката до актуалните български и чужди попхитове.

Заради ангажиментите с гимнастиката Елизабет е минала на индивидуално обучение в руската гимназия. Все още не мисли за висшето си образование, защото до абитуриентския бал остават две години. Сигурна е обаче, че иска бъдещата й професия да е свързана с общуването с много хора, на които да помага.

Треньор?

"В никакъв случай",

отвръща Елизабет. "Не е за мен. Като гледам какви усилия и какво търпение се изискват, не смятам, че съм подходящият човек", изтъква състезателката. "Аз съм много дисциплинирана, но като състезателка", оценява се Бети.

"Може би психология", допълва Елизабет Паисиева - едно от момичетата, с които са свързани надеждите за медал от Атина 2004 и за връщане на позициите на българската художествена гимнастика от времето на Илияна, Анелия, Диляна, Лили.