Please download Java(tm).

В залата по художествена гимнастика ме укротиха

Стела Салапатийска е родом от Пловдив. Тренира там до 10-годишна възраст. След това на оглед минава известната на цяла България треньорка Нешка Робева, която изкова не една и две шампионки по художествена гимнастика. Тя подбира пет-шест момичета, сред които е и Стела.
Салапатийска учи в спортно училище, включена е в националния отбор по художествена гимнастика /жени/, участва в много състезания и печели купища медали. Отскоро е треньор и искрено се надява всичките състезателки, с които работи, да я задминат стократно. В момента Салапатийска тренира Елизабет Паисиева, Стела Султанова и Мая Пауновска. От трите най-големи успехи досега е пожънала Елизабет Паисиева.

Бети е родена преди 17 години под знака на зодия Стрелец в гр. София. Тя е "умът в тандема" и затова безпроблемно изброява всички първенства, в които е участвала. Едва 14-годишна тя поема огромната отговорност да представя България на големи състезания. А това са четири европейски първенства, два световни шампионата и две световни купи и една Олимпиада - 2004 г. в Атина. Учи в руската гимназия "А.С.Пушкин" в столицата, има по-малък брат.
И треньорка, и състезателка са особено благодарни на Илиaна Раева /известната от близкото минало световна шампионка, която създаде първия частен клуб по художествена гимнастика/, която дава път и възможност на младите да се развиват. Стела Салапатийска подчертава, че всички треньорки в клуба й вече са между 25 и 30-годишни. "И дори когато не се представяме добре, Илиaна застава като китайска стена зад нас и съвсем целенасочено ни помага да решим проблемите", категорична е Стела Салапатийска. А Елизабет Паисиева е едно от най-талантливите момичета на клуб "Илиaна".


-Бети, как попадна в залата по художествена гимнастика?
-Бях много палава и мама искаше първо да ме записва на спортни танци. Но нямах кавалер... и тя тъкмо беше прочела във вестника за новооткрития клуб на г-жа Раева, заведе ме и така започнах.

- Как се срещнахтесъс Стела?
- О, първата ни среща беше, когато тя още беше състезателка. Аз тренирах при Йорданка Такова, но след като тя замина за Чикаго, ме остави в ръцете на кака Стела.

- Стела, различават ли се днешните гимнастички и по какво от вас, бившите?
- Ами то е съвсем нормално: поколението е различно. Толкова бързо се развиват и светът, и децата. Разбира се, че са по-различни от нас и аз мисля, че тези, с които работя, са различни към добро. Особено Елизабет. Веднага държа да се похваля, че имам най-уникалната състезателка в света. Тя е невероятно съхранено дете - като морал, като психика, със страхотна дисциплина и самодисциплина. Страшно е амбициозна. С нея се работи лесно и аз съм си една късметлийка.

- Доволни ли сте от представянето на Олимпиадата в Атина?
Стела - Предишната година ни беше доста успешна, затова, честно казано, като класиране на Олимпиадата не сме доволни. Бети допусна грешки, а беше много добре подготвена. Един месец преди това имахме световна купа във Варна, на която тя игра бетон и се видя колко е напреднала. Не че щяха да я класират по-добре на същата Олимпиада, но ми се искаше отново да се покаже на ниво. Затова не мога да й простя грешките.

- -Бети, а ти на какво ги отдаваш?
- На пренапрежението: просто не излязох спокойна, както мога. В мене си е грешката, че се оставих да се повлияя от самата дума Олимпиада, а състезанието не беше с нищо по-различно от другите.
Стела - Допусна да и повлияе атмосферата - все пак Олимпиадата не може да бъде сравнена с нито едно друго състезание. Тя е млада, тепърва бъдещето е пред нея и аз мисля, че това не трябва да я смачква, а напротив... Важното е човек да си направи анализ и повече да не допуска същите грешки. Иначе тя е едно от големите имена в световната художествена гимнастика и тепърва трябва да го доказва.

- Бети, хванала си се в доста тежък спорт, заслужава ли си лишенията?
- Да, заслужава си. Срещаме се с много хора, пътуваме по цял свят... Вярно е, че тренираме усилено, но когато дойде състезанието, виждаме резултатите от нашата работа и изпитваме чувство на удовлетворение.
Стела - Спортът е сфера, в която най-бързо можеш да пожънеш плодовете на труда си... Спортът учи младите, изгражда характер, самодисциплина. На 20 години спортистите са много по-различни от обикновените хора - просто те могат да се справят с повече неща в живота, защото се сблъскват с тях по-рано. Ето Бети например, от 14-годишна има отговорността да представя България.

- Бети, а как се справяш с училището?
- Уча на самоподготовка, тъй като тренирам 6 дни в седмицата по 6-7 часа. Като се подготвя, се явявам на изпити в 133-то училище. Остава ми още една година и завършвам.

- Налага ли ти се да спазваш диети, да се ограничаваш в яденето?
- Драстични диети не спазвам: сама си налагам да не прекалявам със сладко например.
Стела - Сега отново ще я похваля. Тя прочете няколко книги за здравословното хранене и сега спазва разделния принцип. Яде дори само плодове, за което се карахме - беше много отслабнала. Ако други треньорки имат проблеми с наднорменото тегло, аз имах с поднорменото. Обясних й, че не може сутрин да яде една ябълка и после аз цял ден да я тероризирам в залата. Сега стигнахме до някакъв консенсус: поне сутрин освен плодове да хапва и нещо по-солидно. Въпреки всичко Бети има невероятна култура на хранене и я спазва. Във възрастта, когато всички други наддават драстично, тя няма никакви проблеми с наднормени килограми.

- Бети, как минава един твой ден?
- В залата обикновено - от сутринта почваме в 8.30 ч., въпреки че сега минахме на една тренировка, докъм 14.30 приключваме с масажите, след това малко се разхождам и се прибирам.
Стела - Преди Олимпиадата тренирахме двуразово и общо-взето нищо не можеше да си позволи - по цял ден прекарвахме в залата, след това едва намираше време да прочете нещичко и лягаше да спи. А сега използва момента и се разхожда. Аз й звъня понякога след тренировка, а тя: "Ох, разхождам се!" - така ми го казва, сякаш е някакъв лукс да бъде навън, сред хората.

- Бети, остава ли ти свободно време за себе си?
- Да, намирам си. Преди имах повече желание да чета, но сега гледам да съм повече навън, защото в залата някак се капсулираме. Пък и кака Стела ми казва, че не е хубаво да прекарвам времето си само в залата.

-Имаш ли си приятелки сред гимнастичките?
- Да, това са ми основните приятелки. Стела Султанова и Мая Пауновска също тренират при кака Стела и ние тричките сме си непрекъснато заедно. Но дружа и със Симона /Пейчева - бел. авт./ също - наскоро бяхме на почивен лагер във Велинград, с момичетата от ансамбъла...
Стела - Там е проблемът в един момент се оказва, че тя комуникира само с определена среда, с определен кръг от хора. Затова я съветвам да поддържа връзка и със съучениците си от руската гимназия, както и с младежи от друга среда.

- Стела, ядосва ли те много Бети или е благодатно тесто?
- Абсолютно тесто е, отново ще я похваля, но е уникална. Разбира се, че когато става дума за голямо спортно майсторство и за борба за титли не е леко, има и проблеми, и конфликти, и тежки моменти, но аз нямам обичайните проблеми с нея. Тя е толкова отговорна, скромна по отношение на себе си, няма самочувствие, че това й пречи да направи нещо по-сериозно. Основно за това й се карам.

- Бети, кой ти е любимият уред?
- Лентата и обръчът, обаче обръчът сега го махат, за съжаление.

- Защо?
Стела - Навлиза въжето - за всеки олимпийски цикъл се подменя един от уредите. Те са пет по принцип, но в олимпийската програма са четири. Предстои ни да направим нова програма, с която да атакуваме на европейското в Киев и на световното в Баку догодина.

- Искате ли нещо да си кажете взаимно?
Бети - Много съм благодарна на кака Стела, че е до мен във всяко отношение - и в залата, и в живота, когато преодолявам лошите черти от характера си, защото никой човек не е перфектен.
Стела - Аз не съм треньорка от много години и искам да кажа, че Бети също много ми помага да се изграждам като такава. Това е един взаимен процес, който ни дава и на двете.

СВЕТЛАНА ФИЛЧЕВА
в-к "Всичко за всеки", 8-14 ноември 2004