Please download Java(tm).

Илиана Раева: Знам как да стигнем до златото в Пекин

- Какво е значението на бронзовия медал на ансамбъла?

- С една дума - огромно. Преди 4 години в Сидни се класирахме седми след страхотни вътрешни борби в нашия спорт. Още тогава казах, че знам какво трябва да се направи, за да се върнем в елита - тоест сред първите три. Сега вече е факт - взехме бронз. И днес казвам, че знам какво трябва да се направи, за да вземем златото след 4 години.

- Значи да чакаме възходящо развитие...

Болезнено обичам спорта си. Изцяло се отдадох на спорта си. Много трудно мога да приема, че България не е на върха - все пак има две школи в света: българската и руската. И ако трябва да сложа ръка на сърцето - да, безкрайно много съм щастлива от този медал. Но аз знам, че България трябва да бъде на върха. Страхувам се от Бога да кажа, че не съм удовлетворена, защото това е невероятен успех за момичетата и за техните треньорки Таня Стоянова и Ина Ананиева. Но си мисля, че на всяка цена трябва да положим всички усилия България пак да се върне на първото място. И съм убедена, че можем. Сега взехме бронз и всички си мислеха, че съм тъжна и умислена. Напротив - много съм щастлива. Но в момента на радостта вече си представях Пекин и как нашите момичета ще стоят на най-високото място на почетната стълбичка. И затова имаше една много миниатюрна частица тъга в мен в този миг...

- Труден път извървяха момичетата до медала...

- Много тежък, много труден път. Аз непрекъснато им казвам, че България отдавна не е имала толкова силно поколение като тях. Елеонора Кежова е най-опитната, изкара операция преди два месеца, игра невъзстановена. И не заради това точно тя сбърка при първото изпълнение. Никой не й се сърдеше, напротив - това мобилизира отбора. Всичките момичета са с изявени характери. За да се направи силен ансамбъл, трябва да има обединен дух, съставен от всичките тези характери. През страхотни перипетии мина подготовката. Няма да се връщам назад, ще кажа само, че са направени много сериозни анализи какво трябва да се отстрани, какво трябва да се подобри. И съм невероятен оптимист за бъдещия олимпийски цикъл. Много вярвам, че следващият златен медал - от Пекин - ще е на България. Виждайки накъде върви художествената гимнастика, трябва да променим още много малко. Хубавото е и че в момента има здрава атмосфера в България в нашия спорт.

- За обединение ли говорите? Не е ли това силна дума, когато се говори за българската художествена гимнастика?

- Не, не е силна дума. Това е другата ми голяма гордост - успяхме да оцелеем, да се отърсим от скандалите, интригите и подмолните неща и мисля, че точно затова успяхме в Атина. Точната дума е обединение. На всички нива - федерация, председатели на клубове и комисии, състезатели и треньори. Олимпийският медал е награда и за много здравия климат.

- Големите грешки на гъркините при първото съчетание ли свалиха напрежението от арбитьрките, за да стане съдийството добро?

- Казах и на пресконференцията, че отдавна не съм виждала толкова обективно съдийство. Третото място е най-точното, което в момента заслужаваме. Като човек, който има самочувствието, че разбира много от художествена гимнастика, смея да твърдя, че ансамбълът ни не заслужаваше да бъде нито по-нагоре, нито по-надолу в класирането. Затова смятам, че съдийството беше на много високо равнище. Порнографията, на която присъствахме в квалификациите и страхотните коментари тогава, вероятно са оказали влияние.

- Имате предвид незаслужено високите оценки на гъркините в квалификацията?

- И на гръцкия ансамбъл, и на Юсупова от Казахстан, и безобразната игра на рускинята Кабаева, която направи много грешки, но поведе в многобоя. Но всичко свърши добре за нас, нали?



в-к Труд, 30 август 2004