Please download Java(tm).

Илиана Раева: Депутатите да застанат зад “партията” на спорта

Наско е мъж, който умее да глези, казва Илиана Раева
Преди 10 години се срещнах с Илиана Раева в един ъгъл на залата за гимнастика на националния стадион "Васил Левски", където тя тренираше първите деца, дошли в току-що създадения клуб "Илиана".Тогава тя започваше като треньор от нулата, с кошер от деца и много мечти. Като тази да построи своя зала. Днес се срещаме в кабинета й до залата, станала реалност благодарение на дарителския жест на покойния Владимир Грашнов и на съпруга й Наско Сираков, инвестирал в идеята лични пари. Затова Илиана го нарича мъж, който умее да глези, и се шегува, че в началото клубът е трябвало да се казва "Наско". След повече от 20 години брак Илиана Раева не се уморява да се хвали от съпруга и семейството си. С гордост разказва за дългите вечери, в които двамата с Наско обсъждат проблемите и си помагат в разрешаването им. Признава, че не му се бърка в работата, защото той не би го позволил, и че в своята разчита на силното му рамо. На Олимпиадата в Атина Илиана Раева се яви като национален треньор и върна ансамбъла ни по художествена гимнастика сред медалистите. С което напомни за златните времена в собствената си биография на европейска и световна шампионка.

Илиана Раева Фото “Стандарт”
Екатерина ГЕНОВА

НА "ВИЕ"
- Как се чувствате след завръщането на българската художествена гимнастика на почетната стълбичка на олимпиадата?
- Когато преди 10 години създавах клуб "Илиана", идеята ми беше да помогна за връщането на художествената гимнастика там, където й е мястото. Целта ми беше да подготвя състезателки за националния отбор. По пътя към тази цел ми се случваха много трудности, но аз ги преодолявах , за да работя и да имам добри състезателки. Така стигнах до Атина, където 4 от участничките, т.е. почти 60 процента от националния отбор, бяха от нашия клуб. Явно сме вървели по верния път.
- Как коментирате критиките, че сте се появили в националния отбор малко преди олимпиадата?
- Така е, наистина се появих там през април. С решение на управителния съвет на федерацията бях назначена за старши треньор поради тревожното състояние на националния отбор. Направих компромис със себе си, защото поемах голям риск.

Когато "в последния момент" влязох в залата, всеки ден стоях по 8 часа и не излязох, докато не постигнахме добро съчетание. На пръстите на едната ми ръка се броят тези, които ме критикуват. Всички останали ми благодарят за направеното. Всеки има своя принос, не съм аз единствената, заради която дойде успеха. Щастлива съм, въпреки че моята цел беше по-голяма.
- Пак ли съдийството ни ощети?
- Категорично не. Заслужихме си бронзовия медал. Италианките имаха по-добра композиция, а и Русия е сериозна институция, с която все още не можем да преборим.
- Какво не ни достигна?
- Композицията. Освен това допуснахме две грешки, музиката също не се хареса.
- Може ли да се каже, че вие с Лили Игнатова и Мария Петрова направихте нещо като преврат в художествената ни гимнастика?
- Защо преврат? Ето, Мария Гигова е преизбрана за президент. Е, може и да се възприема като някакъв преврат това, че настоявахме за тотална смяна на методиката и начина на управление на гимнастиката, и го направихме.
- Кой е вашият начин на правене на художествена гимнастика? Вероятно отричате онези измъчени диети и безкрайни тренировки, които се прилагаха към вас навремето?
- Времената са толкова различни, че днес ако накараш една гимнастичка да гладува или да тренира по 12 часа, тя просто ще си събере багажа и ще си тръгне. Ние не можехме да го правим едно време. Аз се отказах от спорта, защото не можех да постигна исканите от мен килограми. Методиката от онова време доказа резултати, но в друга епоха. Трябва да дадеш шанс на всеки треньор да се развива.
- Може ли да се каже, че художествената ни гимнастика изживява преходен период?
- Да, това важи и за целия ни спорт.Защото за мен представянето ни на тази олимпиада изобщо не е успешно. Медалите бяха спечелени от едно поколение, което вече си отива. Нямаше ги младите и затова на следващата олимпиада очаквам крах на спорта ни. Той вече е тръгнал да изчезва. Държавните институции и спортистите в парламента трябва да застанат зад "партията на спорта". Най-накрая трябва да се направи паспортизация на базата, за да се разбере къде и какво има като съоръжения. След това трябва да дойде финансирането на детския спорт, ако искаме да растат нови шампиони. Следват законите за спорта. Недоумявам защо ние спортистите още не сме се обединили с артистите и другите творци, за да имаме закон за спонсорството. Той е най-важният, докога ще си позволяваме да го нямаме? Още повече че спортът не е приоритет на правителствата, които се сменят. Спортът е феномен и аз апелирам към институциите да му обърнат внимание. Докога той ще е на последните страници на вестниците, а в тв новините ще е дори след прогнозата за времето?
- Но последните страници се четат първи.
- Да, защото хората ни търсят и намират.
- Казваш, че следващата олимпиада ще е крах, а вече обеща по-благородни медали за гимнастиката ни в Пекин?
- Ние сме си ние - амбициозни жени, които ще работим за Пекин. Никой не забеляза, че 20 дни след края на тази олимпиада започнахме подготовка за новата.
- Има ли прилив от деца, желаещи да спортуват?
- След олимпиадата напливът в залата е голям. Всеки ден идват поне по 2-3 момичета. Членският внос, който е единственият ни начин да съществуваме, е 30 лева на месец. Когато момичетата станат национални състезателки, получават заплати или хонорари. Винаги измислям награди, за да стимулирам по-малките, бебетата между 3 и 5-годишна възраст. Давам им купи за най-дисциплинирана, за тази, която е плакала най-малко, за най-гъвкава, за герой - дошла на тренировка, въпреки, че е била болна, и т.н.
- Трябва ли публиката да чака чак до Пекин, няма ли да я зарадвате с успехи и преди това?
- С връщането на Лили Игнатова и с Мария Петрова се надявам, че ще постигнем онзи модел на работа, при който всяка си знае мястото и работи, където е най-полезна.Няма да е пресилено, ако още догодина на световното първенство очакваме златен медал. Надявам се не само на ансамбъла, но и на индивидуалните изпълнителки. Поставили сме си много сериозни цели. Вече три-четири години в нашия спорт, който по-рано беше сочен като удобно място за интриги, успяваме да създадем невероятни условия за работа на децата.

НА "ТИ"
- Говориш с такава любов за малките момичета, да не би да наваксваш с вниманието си към тях това, че не си гледала изцяло своите дъщери?
- Не, аз съм майка, която си е гледала децата сама и докрай. Никога не съм поставяла професията пред семейството. Четири години живяхме в чужбина и с Наско сами гледахме дъщерите си. Това продължава и до ден днешен. Преди 17 години имах предложение да изведа в Сеул Бианка Панова, но в същото време Наско подписа договор в Сарагоса. Оставих гимнастиката и заминах при мъжа си.
- Публичният ти образ е различен, изглеждаш много амбициозна и независима.
- Нищо подобно, аз съм категоричен привърженик на патриархалното семейство. За мен мъжът трябва да е на първа линия. Впечатлението, което създавам, че съм самостоятелна, е лъжливо. Винаги съм разчитала на силното рамо на мъжа до себе си. Но при всички случаи съм и малко водач и работохолик.
- След тези успехи, които показа, не се ли чувстваш по-еманципирана?
- Космическото призвание на жената е да създаде и да отгледа деца. У жената е заложена много по-голяма отговорност към това, което прави, и към другите. Затова смятам, че тя може да бъде страхотен политик, да управлява. Мисля, че идва времето на жените във всички области - спорт, политика, управление. Не само в България, но и по света вече много жени искат да декларират себе си и да не са непременно в сянката на мъжете си. Бъдещето е в изравняването на отговорностите на половете. Това не означава, че няма да уважаваме мъжете.
- Да не си решила да оглавиш феминистко движение?
- О, не, аз настоявам мъжът да е до мен и да ме гледа. Привърженик съм на брака, семейството за мен е на пиедестал. Горда съм, че съм отгледала и възпитала добри деца, грижа се за прекрасен мъж. Когато една жена има самочувствието да каже подобни дума, тя 50 процента е готова да влезе в обществения живот и там да е също толкова полезна.