Please download Java(tm).

Илиана Раева стреляла с фунийки като момчетата

Наско не може да загуби от ЦСКА, когато съм на трибуните, твърди европейската шампионка по художествена гимнастика

Илиана Раева е родена на 15 март 1963 г. в София. Абсолютна европейска шампионка от Амстердам '80, където взима злато във финалите на въже, обръч и бухалки и сребро на лента. Има общо 5 златни, 8 сребърни и 6 бронзови медала от световни и европейски първенства. По-късно като треньор създаде свой клуб "Илиана" и опита да излезе от сянката на Нешка Робева в България. Изведе ансамбъла ни до бронзов медал на олимпиадата в Атина.

Детските лъжи
Имах палаво детство. Интересното е, че художествената гимнастика изобщо не ме привличаше. Тренирах, защото казваха, че имам много качества, но характерът ми не предполагаше да се занимавам с толкова нежен, лиричен и красив спорт. Често дори си служех с детски лъжи, за да се измъквам от тренировки. На Златка Бончева - моята първа треньорка в Левски, казвах, че съм тежко болна и не мога да отида в залата, а на родителите ми - че нямаме тренировка. Веднъж обаче, понеже много обичах да играя с момчетата на фунийки, те ми дадоха ръждясала тръба. От нея се обринах и ми излязоха херпеси. Използвах това, за да се измъкна от тренировки, но моята треньорка се обади да пита с какво мажа обривите и така ме разкриха, че лъжа и единия, и другия. Вървях така до момента, в който се явих на първото си състезание и се класирах предпоследна - 29-а. Това ме амбицира страхотно и на следващото състезание станах първа. Сякаш това бе преломът, иначе не знам докъде щях да стигна с лъжите, които връзвах вкъщи, и с фунийките.
Букет за учителката
Първият ми голям успех бе европейската титла през 1980 г. в Амстердам. Разплаках се на стълбичката. Събитието бе знаменателно, тъй като за първи път след ерата на Мария Гигова се нарушаваше руската хегемония в гимнастиката. Докато слушах химна, си казах, че ще запазя букета и ще го дам на любимата си учителка Венета Маркова, която ме възпитаваше от I до IV клас в 124-о у-ще "Васил Левски" в Подуяне. Като се върнах в България, отидох там, отворих вратата на класната стая и там, по добро стечение на обстоятелствата, Маркова обучаваше новите си ученици. Отначало не ме позна, но след това стана, прегърна ме и се разплака. Аз вече бях 17-годишна и тя разказа на децата всичко за мен като малка. Беше много романтично. Вече бяхме станали тандем с Лили Игнатова, която учеше в същото училище. С нея дори живеехме в един вход. По-късно отидох в спортното училище "Емил Марков". Като гимназистки заедно с Лили и Анелия Раленкова правехме по някоя поразия. Веднъж счупихме нарочно ампула със сяра в един претъпкан тролейбус и го опразнихме. На следващата спирка в тролея останаха 10-ина души. Никой не заподозря, че такиви невинни момичета като нас може да са го направили.
Всичко е любов
С Наско се запознахме след завършване на училище. Стана чрез един негов съотборник Красимир Коев, който ми каза, че Наско иска да излезем на вечеря. Вече живеех в Зона Б-5 и на една крачка от нас имаше много хубав ресторант "Димитровград". Той ми предложи няколко заведения, сред които и това. Аз му казах: "О, не мога да ходя до Димитровград, утре съм на тренировка." И двамата разбрахме шегата и сякаш от първия миг всичко между нас тръгна леко. Той е изключително галантен. Няма да забравя през 1987 г. в Сарагоса как ми подари 7 златни гривни. Една по една. Не на куп, а през кратък интервал, като казваше: "А, в този джоб има още една!" Жестът бе страшно красив.
По-късно започна да идва на моите състезания, а аз - на неговите мачове. Никога няма да забравя един ден през 1983 г. в Бургас, когато Наско дойде с целия национален отбор. Залата беше претъпкана, но специално за футболистите сложиха столове около килима. Аз излязох на подиума и се обърнах към тях с гръб към публиката. Изиграх съчетанието си специално за тях. Те реагираха страшно емоционално и станаха на крака да ме аплодират. Публиката пък въобще не се почувства пренебрегната и направо полудя.
Като футболист играеше страшно красиво. Мачовете с ЦСКА имаха специален оттенък. Смело мога да заявя, че той няма загуба от ЦСКА, когато аз съм била на стадиона. А понеже повечето му приятели бяха от ЦСКА, все ги предупреждаваше предварително, че ще ги бие. В началото не му вярваха и спореха, но после се отказаха.
Момичетата и семейството
Като всеки родител не мога да забравя раждането на дъщерите си. И двете се родиха в "Шейново". Голямата - Славея, сега е на 20 г., а по-малката Виолета е на 16. Родих ги със секцио при д-р Григоров. Бяха с много коса. Когато ми ги носеха в болницата, ги наричаха "звездичките". Много им се радваха.
Тренираха тенис и художествена гимнастика, но нямаха амбиции като нас с Наско. Славея сега е административен директор в моя клуб "Илиана" и следва психология в Нов български университет. Виолета учи в Американския колеж.
Винаги сме били много сплотено семейство. Вечеряме в 19,00 часа, тачим традициите и празници като Гергьовден, Цветница, Атанасовден, Коледа, Великден, Никулден. Наско е много грижовен баща. Момичетата знаят това, но винаги са запазвали респект към него.
Една жена на 40
Когато станах треньорка, нещата се промениха. Трябваше да предам всичко на момичетата и същевременно да се занимавам с организационни проблеми и игрички. Състезателките заминаха много притеснени за олимпиадата в Атина. Като ги видях колко са уплашени, грабнах топката на една тренировка и както съм на 40 години, без никаква подготовка, изиграх по анцуг едно съчетание. Разбира се, някои движения бяха комични, но не направих нито една грешка. Момичетата ме гледаха жадно, а няколко съдийки от Япония и Холандия, които бяха в залата, изръкопляскаха. После ми казаха, че си спомняли елементите на съчетанието отпреди 20 г. От уредите харесвах най-много обръча, а също така топката и лентата. Ненавиждах въжето. Бях по-лирична състезателка и не обичах динамичните изпълнения.
В Атина разказах на момичетата как като деца мачкахме наред и това им се отрази на самочувствието. Така стигнаха до бронза при ансамблите. Разказах им още как в Япония ни посрещаха като принцеси и ни показваха "вековни дървета", високи по 15-20 см. Американците също бяха луди по нас. Разведоха ни в "Дисниленд" с билети по $ 5.

Димитър Димитров

в. "7 дни спорт", 11.12.2004 г.