Please download Java(tm).

"Илиана" се бори за идентичността на новото поколение

Вера Маринова-Аткинсън

Илиана е от измиращата категория хора тип "каквото му е на душата - това му е на устата" и това, съвсем естествено и носи повече кахъри отколкото радости. Илиана Раева е ключова фигура в историята на Българската художествена гимнастика. Тя проби фронта за най-яркото златно поколение, което господства на световната сцена повече от десетилетие през 80-те и началото на 90-те години. А когато създаде клуба си, тя вече нямаше избор, освен да доразвие таланта си на "тартор". Сега Илиана се бори не за корона, а за идентичността на новото поколение в българската художествена гимнастика. А това, както знаете, е цел, която може да запълни цял един човешки живот.
Илиана е от породата фосфоресциращи хора - харесваш ги, не харесваш ги - те просто се набиват в очите ти и остават в съзнанието ти. Такава бе като гимнастичка, такава е като треньор, такава е като мениджър, такава е като президент. Доста странно звучеше това нейно начинание - Първи частен клуб по художествена гимнастика в България "Илиана". Но преди 10 години. В периода на една разпадаща се спортна система и неяснота пък на тази, която трябваше да я замени, Илиана отпразнува раждането на едноименния си клуб в една от залите на НДК; обеща, че ще създаде шампионки със собствени методи и отнесе в къщи грамадния си "учредителен" букет от възможно най-красивите цветя.
Не се наемам да назова и похваля тези треньорки/бивши съотборнички на Илиана/, които се хванаха първи на хорото й. Сигурно ще пропусна някоя. Но много се надявам, че списъкът с имената им ще е на показ в дните на 10 - годишния юбилей на клуба. Без тях той нямаше да е това, което е днес. Всички те, водени от нестихващата амбиция на Илиана положиха основите на новия български кошер за шампионки и генератор за съживяване на повяхналото българско самочувствие в този спорт.
Илиана, както се знае работи с мащаб - дреболиите за нея не важат. Усвоявайки бързо мениджърски похвати, тя стигна дори дотам, че организира първия в света международен турнир за Гран При за ансамбли през 2002 година. Това, явно бе далновиден, стратегически ход - последва очакван с години медал /сребърен/ от световното първенство в Ню Орлиънс в края на лятото и още З медала, та дори и титла, от Европейското първенство през 2003 година.