Please download Java(tm).

Илиана Раева:
Бяхме много талантливи, но и много огорчени
Западът ни подкрепяше мощно, защото бяхме алтернативата на СССР, признава ”златното” момиче

 

- Българската художествена гимнастика чества 50-годишен юбилей. Ти си първата от поколението „златни" момичета, донесли златен медал от световно първенство. Какво си спомняш за този период на възход
- Истина е, че и до ден-днешен хората говорят с невероятно умиление
за това наше поколение. Тогава българите сядаха пред телевизорите и дори спираха да работят, за да ни гледат. Понеже попита за медала - това е медалът, който най-много си обичам - от Лондон'71. За пръв и последен път в историята на художествената гиманстика публиката извоюва златен медал за състезател и се радвам, че този състезател бях аз. Около 7 хил. души в колодрума на стадион „Уембли" скандираха, докато съдиите не прекъснаха състезанието.
- Как се създаде „златното" поколение?
- Голяма част от нашето поколение, в което включвам и ансамбъла - ГаляРангелов а, Камелия Игнатова, Мария Кузманова, Емилия Божидарова, бяхме възпитанички на Златка Бончева - най-големия педагог в България. Тя ни учеше, че на всяка цена трябва да продължим победоносния път на Мария Гигова. Ще ти призная, че след като гледах едно нейно състезание, написах стихотоврение, което и подарих чак преди 7 г. Аз бяд на 10 г.,когато го написах. Златка Бончева ме накара да го-прочета пред всички и дълго време стихотворението стоеше на стената в малката зала на „Герена".
По това време Нешка Робева обикаляше цялата страна да си намери група деца, които да тренират, и най-много й харесаха децата на Златка Бончева.
Оттам нататък започнаха тренировките с единствената идея ние да станем национални състезателки и да победим Съветския съюз, който се налагаше много сериозно, след като Мария Гигова се отказа.
- Това ли беше цел номер 1 - да се победи СССР?
- По онова време, след като Нешка ни взе, имаше огромен екип от хора, който се грижеше за нас. Екипът беше от 47 души - масажисти, лекари, готвачи, чистачи- Актьорите Стефан Стефанов и Бойко Чавдаров работеха върху артистичното ни майсторство. Имахме още корепетитор, както и помощник-треньори - Стела Милушева, Райна Афионлиева, за които много малко се говори, а които вършеха огромна част от работата. Не мога да пропусна и хореографа Людмил Коцев, невероятен капацитет, който по-късно създаде френската гимнастичка Ева Серано.

Имахме страхотни педагози - Иванка Чакърова, Жулиета Шипшанова, Юлия Трашлиева, Лили Мирчева. Ако трябва да обърнем успеха в проценти, 50% се дължи на нашия талант и 50% - на таланта на треньорките Златка Бончева и Нешка Робева. И тук ще включа две журналистки -Вера Маринова и Маргарита Рангелова, които буквално бяха знаменоски.на нашите победи. Работехме от сутрин до вечер. Всичко се концентрира върху това, че на всяка цена требва да постигнем големи успехи.
- Казваш на всяка цена. Каква бе тя?
- Всичко беше прекрасно до момента, в който се разрази една невероятна истерия около художествената гимнастика. При подготовката нямаше думата „не" -каквото се поискаше, това се даваше. Държавата отпускаше огромни средства за възстановяването на националните състезатели. При едни такива условия много трудно можеше да не се постигне успех. Освен това ние имахме цялостната подкрепа на Запада на всички големи състезания.
- Съдийството ли имаш предвид?
- Да- България беше алтернативата на СССР. Всички съдии по онова време симпатизираха на България. Докато сега същите страни имат вече претенции в гимнастиката и не можем да разчитаме на тях. В България също имахме огромна подкрепа. По времето, когато печелехме медалите, успехи имаха и Йорданка Донкова, Гинка Загорчева, Весела Лечева - тя беше вече трикратна световна шампионка, но около тях нямаше такава истерия.
- Какво остана скрито зад еуфорията?
- Много неща. На преден план се изтласкваше талантът на Нешка Робева и се наложи мнението, че от всяко дърво може да прави свирка, а в същото време около нея хора работеха къртовски и й даваха таланти наготово. Предполагам, че ще ме питаш за методите. Имаше много силен психически натиск. Ужасни диети,...
- заради които едва изпуснахте награждаването в Мюнхен.
- Да, това е най-смешният и най-тъжният момент. Анелия тогава стана световен шампион, аз и Лили. се. класирахме на-второ място. Спомням си, че, както винаги, бяхме умрели" от глад. Въобще не ни интересуваше, че сме спечелили. Намерихме залата за пресконференции и изядохме всички банани и сладкиши, които имаше. През това време по микрофоните ни викаха за награждаването. Като излизахме, бяхме с надути стомахчета като бременни котета. Беше много смешно. После, естествено, се разбра, че световните шампионки са умрели от глад и са изяли всичко. Винаги намирахме всички тайни стаички с много храна и се наяждахме добре. Преживели сме и много хубави моменти.
- Имало е момичета, които са пиели вода от вазите с цветя.
- Имало е и по-страшни неща. Смятам, че ако ние сме пострадали, а всички останали българи са се радвали, както е било, така е трябвало да стане. Нешка е невероятен професионалист, но много слаб педагог и психолог. Затова изгуби връзката с нас.
- Това ли изигра решаваща роля в решението ти да се откажеш толкова бързо?
- Отказах се, защото не издържах вече на натоварванията и килограмите, които се искаха. В Ставангер (на ЕП'82 - б.р.) бе най-жестокото разочарование за мен. Единствено аз играх без грешка, а станах трета. Тогава разбрах силата на съдийството. Отказах се, после пак се върнах и след световната купа (Белград'83 - б.р.) се отказах окончателно. Вече не ми се тренираше.
- Каква е истината за ”златното” поколение в едно изречение?
- Ние бяхме много талантливи, но и много огорчени.

АДИ КОЛЕВА

 

 Диляна Георгиева

живее със семейството си от 10 г. в Нова Зеландия. Със съпруга си, бившия национал по модерен петобой Владимир Клинчаров, държат италиански ресторант, в който работи цялата фамилия. Имат три деца – Виктор, 13 г., Бояна, 8 г., и Александър, 6 г. Наскоро двукратната световна шампионка създаде трупа от бивши новозеландски гимнастички. Последният им ангажимент бе откриването та международното състезание по ветроходство ”Луи Вуитон” преди броени дни. По телефона от дома си Диляна сподели:
”Спомням си само доброто. Било ни е много тежко, разбира се. Мисля си, че в тези години – между 16 и 20, всички млади хора работят усърдно, но за другите не се е знаело. Благодарна съм на Нешка за това, което сме постигнали. Сега не следя художествената гимнастика, нищо не знам за новото поколение, не гледам състезания по телевизията. Не ми харесва новият правилник, защото не дава възможност за хореографска изява. Мъчно ми е за България, но от
10 години съм в Нова Зеландия и вече свикнах. А и е много трудно да пропътувам това огромно разстояние с трите деца”

 Анелия Раленкова

живее в САЩ.Има 15 годишен син. Често сменя адреса си. Работи в областта на компютърния дезайн. По телефона тя не пожела да отговори на нито един въпрос за периода на златните момичета. ”Не искам изобщо да се връщам към тези години”, категорична бе тя.

 Лили Игнатова

остана в България. Първа обедини художествената гимнастика с танц във филма ”Акатамус” Омъжена е, има 2 деца – Йонна, 7 г., и Павел, 4 г. Основа свой клуб ”Лили спорт”, в който тренира малки деца. В момента е хореограф на танцовия спектакъл ”Орфей и Евридика”. Член на УС на БФХГ.
”Опитвам се да не пазя негативни емоции, а да си спомням само хубавото. Анализирам грешките от миналото и се стремя да не ги допускам в работата си с децата. За другите момичета от моето поколение мога да кажа само най-хубави неща. Много съжалявам, че се попиляхме по света и не можем да се виждаме”, коментира ”златния” си период Лили.