Please download Java(tm).

Илиана Раева и Лили Игнатова победителки завинаги

ИЛИАНА РАЕВА

Родена-15.03.1963 г.
Кариера - Световна шампионка по художествена гимнастика, 11 г. е собственик и треньор на клуб „Илиана", а в момента е и вицепрезидент на БФХГ
Семейство - Омъжена от 21 г. за четвъртия в света по футбол Наско Сираков, има две дъщери - Славея на 20 г. и Виолета на 16 г.
Обича - семейството си, да побеждава, да бленува и да чете теософски книги
Не обича - да губи, да спортува и манипулаторите
Сънува - винаги и всичко
Мечтае - за всичко, което обича
Девиз - Винаги има начин!
Храна - таратор
Питие - узо
Актьор - Робърт де Ниро
Актриса - Мерил Стрийп
Филм - Едно време в Америка
Цвят - лилав
Успех - СП в Лондон 1979, когато публиката извоюва златния й медал

 



ЛИЛИ ИГНАТОВА

Родена-17.05.1965 г.
Кариера - Велика! Има клуб „Лили спорт" и е автор на спектакъла „Легендата"
Семейство - има два брака и две деца от втория - Йоана на 9 г. и Павел на 6 г.
Обича - децата и живота
Не обича - безсмислените разговори, сантиментите и сурови миди
Сънува - непрекъснато
Мечтае - няма илюзии, има реални желания
Девиз - Който иска търси начин, който не иска търси причина!
Храна - всичко - спагети, шоколад ...
Питие - червено вино
Актьор - Робърт де Ниро
Актриса - Мерил Стрийп
филм - Кръстника и Едно време в Америка
Цвят - бял
Успех - Олимпийските игри в Китай през 2008 г.

Аз не съм много по-малка от тях, но помня, че им се възхищавах. Завиждах на онези, които ги познаваха и плачех, когато побеждаваха. Това са Илиана Раева и Лили Игнатова - две от „златните момичета" на родната художествена гимнастика, които преди около 20 години бяха истинска радост и гордост за всеки българин.
Днес, те отново са заедно и отново ще се опитат да дарят подобна радост. Този път като ръководителки и треньорки в гимнастиката. Те са една до друга и отново, както винаги мислят и чувстват по един и същи начин. В разговора преди интервюто едната допълваше думите на другата и обратно. Не нарочно, просто така се случваше. Всеки път.
Илиана и Лили, за мен те винаги ще бъдат пример за упоритост и воля, защото зная колко трудна е победата. Те обаче са родени винаги да бъдат победителки.
Колко тежка е тази тяхна мисия и какъв е днешният живот на „златните момичета"... Разпитах Илиана и Лили за това и всичко друго, което си мисля, че не само аз искам да знам за тях. Дано съм права.

- Какви щяхте да бъдете ако я нямаше гимнастиката?
Илиана:
Моята мечта беше да съм актриса или танцьорка. Цялото ми семейство са танцьори. Винаги съм си представяла, че ще правя нещо на сцена. Художествената гимнастика ми даде тази публика и затова може би станах и гимнастичка.
Лили: И аз сигурно щях да правя нещо на сцена, но не съм мислила за друго освен гимнастиката.
- И двете сте много артистични....
Илиана:
Това е ген.
Лили: Да със силно изразено чувство за изява от малки.
- Писва ли ви да ви свързват първо със „златните момичета", а после с това какви хора сте извън залата?
Лили:
Притесняваме дотолкова, че да не е натрапчиво за хората иначе ми е абсолютно все едно как ще ме наричат.
Илиана: Аз толкова съм свикнала с това определение, че вече не обръщам внимание.
- Опишете другата?
Илиана:
Лили е много отговорна, с много чувство за хумор, винаги може да се разчита на нея, много добра майка, много добър специалист, изобщо много, много....
Лили: Илиана в предишния си живот със сигурност е била някоя царица, в даден момент е била и царицата - майка с много силно развито семейно чувство. В нея има силно развити лидерски качества. Има и други разбира се, но това, с което винаги ме е удивлявала е, че тя умее да предизвиква нещата да се случват така както тя ги иска. Тя възнамерява нещата и дори никой друг да не вярва, че ще се случи, тя е толкова убедена, че когато накрая наистина се случи само тя не е изненадана.
-Лили спомена предишен живот. Вярвате ли в прераждането?
Лили:
Да, аз вярвам.
Илиана: Аз пък ужасно много вярвам.


- На 15 бяхте шампионки, сега в какво още сте победителки?
Лили:
В нас шампионското просто е вродено, развито от Златка Бончева в онези години и самата аз осъзнавам, че когато един човек става победител в дадена сфера, става пример за подражание, той бидейки вече идол за определен брой хора носи една огромна отговорност пред тях. Така че духът и отговорността на победител никога не ме е напускала, защото с каквото и да се захвана се стремя да го доведа до възможно най-добрия край.
Илиана: Аз само ще допълня Лили, че колкото години минават аз анализирам, че ние сме обременени от това, че до 20 -годишна възраст нас ни учеха и възпитаваха, че ние трябва да даваме за другите. Нас, позволявам си да говоря и от името на Лили, но нас не ни задоволява това да сме само добри майки и съпруги, ние продължаваме да живеем с мисълта, че трябва да правим нещо за хората, за България.
Лили: Внушено ни е съзнание за житейска мисия. Ние, намирайки се на още толкова ранна възраст на онзи връх, развихме в себе си именно това съзнание, че животът ни не принадлежи само на нас и семейството ни, но и на всички хора, защото имаме житейска мисия и това, което е инвестирано в нас ние трябва да го върнем обратно на хората. Вярвам в това, че до определен период в живота си човек получава, а след това трябва да започне да дава. Повече или по-малко всеки има своята мисия.
- Колко тежи тази мисия?
Лили:
Достатъчно, защото живееш и заради другите, но който иска да живее само за себе си, трябва да остане там, зад кулисите. Излизайки на сцената трябва да се научиш да живееш за другите.
- Илиана, теб кога животът те победи?
Илиана:
За първи път ми задават такъв въпрос...За първи път се замислям за това...Толкова ми е вродено да бъда оптимист и да вярвам, че винаги има начин....Каквото и лошо да ми се случи вярвам, че е за добро и това е поредния урок, който е в моя полза. Винаги обръщам нещата така че да съм щастлива от това, което ми се случва. Непоправим оптимист съм и затова не мога да кажа,че животът някога ме е победил.
- Какво са сълзите за вас днес?
Лили:
Начин да отпушиш напрежение. Хубаво е човек да може да плаче.
Илиана: Аз много обичам сълзите. Мога да плача от щастие, на филм, когато моите дъщери или съпругът ми постигат нещо хубаво за тях самите...Обичам и да страдам, да усещам с пълна сила болката...
- Звучи доста мазохистично...
Илиана:
Не, не е така, защото страданието за мен е едно изключително силно чувство, което ме вдъхновява. То е нещо фантастично.
Лили: Аз тук се разграничавам, защото не обичам да страдам.
- След толкова години днес вие сте начело на гимнастиката, отново заедно, какво да очакваме да се случи?
Лили:
Само победи!
- Не ви ли е страх от големите амбиции?
Лили:
Не, защото този, който се страхува от самото начало е губещ. Нали има една приказка „Който го е страх от мечки, да не влиза в гората". Ние и двете знаем, че трябва да влезем в гората, знаем и че там има мечки. Така че е важно да внимаваме и да стигнем цели там, за където сме тръгнали.
Илиана: Аз само ще кажа, че сега разбирам, колко самотна съм била в гимнастиката без Лили. Откакто тя се върна осъзнах, че нашата карма е да сме заедно в нея до края. Чувствам се три пъти по-силна и щастлива от това, че тя е до мен.
- Каква е целта ви?
Илиана:
Отново златен медал за България.
- Кога?
Илиана:
Ах, колко си нетърпелива!
Лили: Колкото се може по-скоро!
- Защо се промени любовта на хората към художествената гимнастика?
Лили:
Не мисля, че се е променила. Може би, заради периода, когато бяхме губещи, хората просто се поотдръпнаха, но съм сигурна,че обичат гимнастиката по същият начин, както, когато ние бяхме състезателки...
Илиана: За мен една от огромните роли за липсата на интерес към гимнастиката е в това, че медиите ни забравиха.
Лили: Аз пък казвам, че ще дадем повод на медиите да ни търсят отново : )))
- Кажете ми честно, ако една гимнастичка е изключително талантлива, но грозна, ще успее ли?
Лили:
Разбира се, защо да не успее. Не зная защо се налага мнението, че само красавиците трябва да печелят. Да, визията има значение, но тя е най-малко решаващото качество на състезателката. Никой не може да сане световен шампион само защото е красив.
Илиана: Аз съм на малко по-различно мнение, защото художествената гимнастика е спорт, в който гимнастичката трябва да носи естетическа наслада на зрителите. Красотата не е най-важното, но в най-важния момент играе своята решаваща роля. Обикновено световните шампионки са големи красавици....
Лили: Не, сега ще ви кажа, кога една жена е красива... когато има излъчване. Затова не говорим за физическата обвивка на състезателката. Когато е одухотворена, движи се красиво, прави красиви движения - тя излъчва красота и е красива. Обратно, ако най-красивата състезателка се движи като ръб по терена ще бъде грозна.

- Плаши ли ви старостта?
Илиана:
Изобщо! Когато бях на 20 и говорех с 30-годишни се ужасявах, че и аз ще стана на толкова. Нека това сега не звучи като клише, но наистина осъзнавам, че всяка възраст има своите красоти. Сега с такова умиление си представям, че еди ден ще стана баба, дай Боже и прабаба, че не можете да с представите...Очаквам старостта, рядко мисля за нея и не с притеснявам!
Лили: Аз, няма да съм честна, ако кажа, че не съм си мислила как остарявам. Минах през периода, в който констатирах промени в себе си...
Илиана: Недей така, ти си по-малка от мен...
Лили: Да, но ги забелязвам, какво да направя! Преживях моментите, в които си мислих, че вече не съм толкова привлекателна ...Успокоих се, че не с красотата си изкарвам хляба; второ, че хората около мен едва ли ме обичат, само заради физическите ми дадености. Днес си избирам :), като видя няко хубава жена на възраст си казвам „като остарея и аз искам така да изглеждам".

- В тази връзка, вие как се грижите за красотата си?
Илиана:
Външната визия на един човек...
Лили: изразява състоянието на духа...
Илиана: Ето, аз ти казах, че ние мислим еднакво!
- И все пак.
Илиана:
Ще бъда много честна. Вече разбрахте, че въобще не спортувам, защото моя спорт си го дадох преди 20 г. Единственото, което правя е сутрин и вечер задължително си слагам крем на лицето и често си сменям цветовете на косата.
Лили: Аз съм още по зле :)))) Ако тя не ходи на козметик, аз още по-малко. Даже аз никога не съм ходила, но сега съм си записала час и дори помолих в салона да ми се обадят, за да ме подсетят. А, боядисвам си и косата.

- Какво е отношението ви към пластичната хирургия?
Илиана:
Приемам го, абсолютно!
Лили: И аз.
- По-мързеливи ли са днес хората?
Лили:
Не, защото животът стана такъв, че ако си мързелив, просто не можеш да оцелееш. Напротив преди условията много повече предполагаха мързел. Живота беше инертен и каквото и да правиш, трудно можеше да паднеш на дъното или пък да стъпиш на върха. Днес всичко е борба за оцеляване! Може би сме станали по-хитри, но за мен това е добро качество - да търсиш максимале ефект с минимум усилия.
Илиана: Аз бих казала, че поколението е много различно. Днес младите нямат нашата амбиция да успеят на всяка цена. Погледът и насройката им към живота е мнс го по-спокойна и уравновесена.
- Завиждаш ли им?
Илиана:
Не, приемам ги, дори ги харесвам! Смятам че трябва да се приспособяваме към новия начин на живот, ако искаме да се чувстваме пълноценни и днес.
- Занемаря ва ли се омъжената жена?
Илиана:
Ако уважаваш себе си, ако държиш на себе си и се обичаш, не!
Лили: Като имам в предвид една омъжена жена, особено с деца и професия, с какво трябва да се справя в ежедневието си, в никакъв случай не мога да я упрекна че не полага грижи за външния си вид. Животът в Бългрия е много тежък, всичко е въпрос на оцеляване. Колко жени могат да си позволят домашна помощница? Малко. Така че, дори самият факт, че жената създава семейство е достойно за уважение.
- Каква е тогава рецептата една жена да живее щастливо?
Лили:
Няма рецепта, важното е да правиш, това, което смяташ за правилно и което те кара да се чувстваш добре без да се интересуваш от мнението на обществото.
Илиана: Аз имам рецепта и тя е мъжът ти да се казва Наско Сираков.
Лили: Предлагам да разрешат на Наско да се ожени повече от веднъж, за да направи още жени щастливи.
- Колко е голямо личното пространство на омъжената жена?
Лили:
Зависи от мъжа...
Илиана: Да това е отговорът, в България това зависи от мъжа. Българският мъж все още носи в себе си това силно развито патриархално чувство...
- Кой е основния възпитател на децата?
Лили:
Жената.
Илиана: И аз смятам, че основната отговорност пада върху майката.
- Какъв е вашият начин като работещи жени да успявате да се справяте с домакинските задължения?
Илиана:
В момента аз наистина съм много гледана и глезена жена, но е имало моменти, в които съм била готвачка, чистачка, гладачка и т.н. В момента е истина, че работещата жена много трудно се справя, но специално в България жената е устроена така, че да е много комбинативна, организирана и изключително издръжлива. Успява благодарение на тези свои качества.
Лили: Правя си списък на задълженията, подредени по приоритети и докъдето стигна. Ако не успея.да свърша всичко не се тръшкам.

- Ако имаме книга за вас двете какво ще е заглавието на всяка по отделно?
Илиана:
Моята ще е „Винаги има начин!"
Лили: Не зная какво ще е заглавието, но зная, че съм се научила, че във всяко нещо в живота винаги има повече от една гледни точки и човек трябва да се научи да ползва така, че да не бъде черноглед.
- С какво бъдещето ви тревожи най-много?
Илиана:
Това, че хората, от които зависи бъдещето на държавата ни и особено тези, които ни ръководят са безотговорни.
Лили: Не мисля и не гледам в бъдещето, а се концентрирам върху това, което се случва днес и зависи от мен. На нещата, които не зависят от мен не отдавам големи емоции, защото така или иначе нищо не мога да променя.
- Как излизате от болката и разочарованието?
Илиана:
Намирам ползата от болката.
Лили: Преди да стигна до болката, я разглеждам като не болка и въобще не я изпитвам...
Илиана: Не, аз ще кажа. Лили е царица на болката – в пълния физически смисъл, аз съм била свидетел, че тя е един човек, който изключително много издържа на 6олка. В душевния смисъл, тя също е толкова калена, че …
Лили: ... просто не усещам болка.


Фотограф: Лора Чолашка
Грим: Христина Трайкова и Кирил Чалъков
Коса: Албена Павлова и Мария Томова
Гардероб: Paola Apsi

- А умората?
Лили:
Тя не ме плаши. Човек може да се умори и дори нищо да не прави.
Илиана: Ние сме много калени жени от спорта. Той ни направил железни и затова твърдя, че именно спортът трябв, да е приоритет на България, защото спортът освен спортист подготвя и страхотни хора за живота - силни личности, които с лекота се справят не само с препятствията в спорта.
Лили: Именно дисциплината и организацията, на които ме е научил спорта ми помага да се справям с всичките си задължения
- Пречи ли личната амбицията на жената да е добра майка?
Лили:
Не, защото това, което правя вмомента не е от стрхотна амбиция за реализация, а от чувството, че това е моята мисия.
Илиана: Аз също мисля като Лили, но трябва да кажа че в живота си съм имала моменти, в които трябваше да избирам между професия и семейство и винаги съм избирала семейството.
- Какви са мечтите за децата ви?
Илиана:
Огромни!!! Представям си ги много успели жени, които са намерили голямата си любов и са много щастливи със семейства и деца.
Лили: Искам децата ми да станат свестни хора и да са щастливи с живота, който имат независимо дали са на сцената или в публиката.