ДИАМАНТЕНАТА
БЪЛГАРКА




Илиана
          Раева



Малко след невероятния успех на футболния отбор "Левски" се срещаме с Илиана. В точния час, на уговореното място, тя е перфектна както винаги, излъчваща позитивизъм, усмихната и енергична. Само минута ни дели от началото на разговора ни, интервю в случая е неуместно, защото ние в продължение на няколко часа разговаряхме, все едно се познаваме от години. Ето какво ми расказа тя ...

Начало и край на спортната кариера
"Започнах на 7 и се отказах на 20."
След това накъде?
"Родих първото си дете - Славея, но това не ми попречи да стана треньор в "Левски" по художествена гимнастика. Четири години по-късно вече се радвах и на втората си дъщеря - Виолета. Е, разбира се, преди всичко това се омъжих за Наско - три месеца след като се отказах от гимнастиката. След раждането на Виолета заминахме за Испания, където прекарахме един божествен период от живота си. Видях един нов свят, запознах се с коренно различни хора - като манталитет, възпитание, начин на мислене, отношения. Попивах, грабех с пълни шепи всичко, което попаднеше пред очите ми, опитах се да извлека максимума от живота. След като се върнахме в България, се отдадох на Наско и децата - цели дванайсет години. Но бях искрено щастлива, защото в този момент най-важното за мен беше съпругът ми да е спокоен и да направи добра кариера като футболист. Не закъсня и създаването на клуб "Илиана", с което си поставих сериозни цели - да възпитам гимнастички на високо ниво. Захванах се и с нещо коренно различно за мен - медиите. Като желанието ми беше отново да работя за спорта - лайфстайл списание "Слави мегазин" и испанското издание за футбол "Дон Балон".
Спомени, спомени...
"Те са толкова много, изпълнени с адреналин и емоция. Да си призная честно, рядко се връщам назад в спомените си. Но това, което никога няма да забравя, е когато тренирахме за съчетанието на "Лунната соната", истински шедьовър в художествената гимнастика. Беше късно вечерта, в залата на стадион "Герена" стояхме само аз и Нешка, която ми казваше какво да правя. Другото, запечатало се в съзнанието ми, е златният медал, който спечелих в Лондон. Може би за първи и за последен път в историята на художествената гимнастика 15 000 англичани прекъснаха състезанието, принудиха съдиите да направят съвещание и да ме обявят за световен шампион. Залата се взриви от недоволните крясъци на публиката заради оценката, която получих първоначално, хората хвърляха какво ли не върху килима и състезанието беше спряно, а оценката ми повишена. Там ме нарекоха Диамантената българка. Четири пъти съм носител на титлата на най-престижния турнир в света "Корбей Есон" във Франция, който е почти едно малко световно първенство. Сега се сещам и за шампионата в Амстердам, когато станах за първи път европейски шампион и спечелих гласовете на четирийсет журналисти, което ми донесе титлата "Мис Европейско първенство". Това провокира медиите в България да ме кръстят Кралица Илиана. Помня много неща - и хубави, и лоши. Дори вторите по-скоро бих ги нарекла трудни моменти. Но колкото повече минават годините и човек анализира случилото се, разбира, че животът е низ от всекидневна борба. И честно казано, днес вече гледам по друг начин на нещата - това са били моменти, които е трябвало да преживея, за да стана по-силна и да се справя с всичко, което ми предстоеше. Защото всичко, което съм постигнала, дължа на характера, изграждан в годините на голяма спортистка, като, разбира се, в това число слагам и възпитанието, дадено ми от родителите. Така че, благодарна съм на "лошите неща", които ми се случиха в гимнастиката."
Любим спортен уред
"Обръч."
За плюсовете и минусите на това да си спортист
"Спортът ми даде много. Досега шаблонно отговарях, че съм се лишила от детство, свободно време, но истината е, че в онези години бях щастлива. Спортът ми разкри свят, пълен с емоции, запознанства, възможности - на 20 бях обиколила целия свят, имах приятели от почти всички страни. И това, че живеехме според някои в затворен свят, не ни направи инфантилни, а напротив, запази детската ни душа и характер и по най-добрия начин отвори света пред нас. Така че мога само да благодаря на спорта и на всички хора, които срещнах по пътя си. Щастлива съм, и ако доскоро казвах, че ако ми се предостави възможност да върна живота назад, не бих станала отново гимнастичка, а актриса, то сега твърдя: "Не, искам пак да бъда същата", защото спортът е уникално явление, което изгражда ценностна система, безкрайно полезна за по-нататъшното развитие на човека."
За разликата между поколенията в спорта
"Огромна е. Те са много по-талантливи, но ние бяхме с по-силни характери. При нас съществуваше нотка на страх, че това е пътят и на всяка цена трябва да стигнем до края му. Сега са по-разкрепостени, могат да се откажат по всяко време, да ядат колкото искат, не мога да ги заставя нищо. Младото поколение не разбират нашия максимализъм. И аз, която безкрайно обичам спорта, съм на мнение, че след сто години той няма да съществува в този вид, в който го познаваме днес, защото най-важното качество - спортната злоба, което се подхранва от амбицията, не е присъщо на младите хора. Но мисля, че това е добър знак за развитието ни. Постигането на успеха трябва да се основава на любов и желание за усъвършенстване. И тогава резултатът е същият, но не на всяка цена - амбицията не е силно качество. Нито една от двете ми дъщери няма спортен хъс и логиката им е желязна - "Защо трябва да сме известни, да даваме интервюта. Кому е необходимо?"
За мотивациите преди и днес
"Моят страх, като на човек спортист е, че днес децата нямат мотивация. Едно време, когато видехме добра гимнастичка, дълбоко в себе си й се възхищавахме и искахме на всяка цена да я достигнем. Сега нашите момичета аплодират рускините, а аз се нервирам и им казвам: "Какво сте зяпнали така, давайте да работим, за да можем да ги победим!"
За съвместимостта на приятелството и конкуренцията
"Доказателство, че е възможно подобно явление, е дружбата ми с Лили Игнатова, с която бяхме вечните конкурентки. Същото виждам и при Наско - по-голяма част от семейните ни приятели са от ЦСКА. И за него не съществува нищо по-сладко от деня, в който "Левски" побеждава червения отбор. За съжаление в България нещата се поизкривиха и се наложи мнението, че конкурентите са врагове. Но не се ли научим да оцеляваме, запазвайки ценностната си система, ще се влеем в общия поток на абсурда. Аз нееднократно съм казвала, че в момента пишем най-срамната си история. Който успее да направи нещо стойностно, дори само пет човека да разберат за това, е национален герой."

За моментите на завист и неприязън към останалите момичета в отбора
"Разбира се, че ги е имало. Никога не съм казвала, че е по-добре Лили да победи, винаги съм искала аз да съм първа. Добри приятелки сме, ходехме заедно на почивка, по купони, дискотеки, и въпреки това е имало моменти, в които съм изпитвала завист, но това са две различни неща - на терена трябваше аз да бъда първа и не съм плакала, ако тя изпусне. Ще отворя една скоба - нея винаги съм я побеждавала, тя мен - само веднъж. Казвам го с много чувство за хумор и любов."
За момичето, на което залага надеждите си
"Имам си любимка, но не бих я споменала, утре няма да мога да вляза в залата. Ще споделя на кого залагам надеждите си - на Стела Султанова. Мисля, че тя е съчетание на всичко, от което се нуждае българската школа - изключително талантлива, красива, зрелищна, смела. Постигнала е 45% от нашия характер. Направи ли 70%, смятайте, че е олимпийски шампион. Но последните проценти са най-тежките - може и никога да не ги догони."
За качествата, които помагаха навремето, и за тези, които са нужни, за да оцелееш днес
"Оцеляване е най-правилнаита.дума в случая. Е, разбира се, търсим и успеха. На днешните момичета им са необходими малко повече характер и желание за победа. При нас стремежът беше по-голям от възможностите. А когато мотивацията е налице, резултатите не закъсняват."
За позволените и забранените неща в художествената гимнастика
"Няма забрани и ограничения, все пак живеем в демократично време. Наблягам на думата "демокрация", която се размахва като байрак в последните години, и дори аз, като неин върл привърженик, се отвратих от нея. Но децата я използват по най-хитрия начин. Като треньор, за разлика от Лили, съм безкомпромисна, защото като представител на школа, която винаги е била на върха, съм длъжна да направя същото и с момичетата, с които работя. 70% се отказват, но за радост имаме тези 30%, които са напълно достатъчни."
За мечтите и тяхната реализация
"Мечти е силна дума, по-скоро си по-ставям цели, които да следвам."
За съветите към младите спортистки
"Това, което другите казват за мен, е, че умея да увличам хората. Може би затова нямам момиче, което да не дава 100% от себе си в залата. Разказвам им за миналото, за българската школа, за големите успехи, за това, че спортът може да направи живота им по добър. Каквото мога да използвам, за да ги накарам да стоят в залата, го правя. Но най-много помага безкомпромисността ми. Всички знаят, че появя ли се - няма мърдане. Аз съм от "лошите" треньори, не от добрите."
За най-трудния момент в живота
"Той изобщо не е свързан с художествената гимнастика. Най-много страдам, когато е нещастен мъжът ми. И съответно обратното - най-щастливите ми моменти са тогава, когато той успява."
За измеренията на успеха
"След година и половина ще празнуваме сребърна сватба с Наско. Смея да твърдя, че съм много обичана и гледана съпруга и жена. Едната ни дъщеря е на 22, другата - на 18, изключително добри, възпитани и силни деца, които притежават качествата, необходими, за да успеят в живота. Притежавам клуб, който бълва национални гимнастички, спечелили медали от най-големите първенства. Работя в прекрасни условия с 25 журналисти в редакцията на списанията. Чувствам се успяла в моментите, както например на именния ми ден, когато от сутринта, до обяд на другия ден, ме поздравяваха близки и познати. Най-верният показател е любовта на хората. Нищо друго няма такова значение за мен."
За значимите дати в живота
"22 ноември - запознах се с Наско. Нарицателно съм за влюбена жена. 8 юни и 24 април - раждането на двете ми деца. И най-страхотната дата - 15 март 1963 година - тогава съм се родила."

Лили
          Игнатова




ЗЛАТНАТА ГРЕШКА
НА НЕШКА ИЛИ
БЕЗНАДЕЖДЕН СЛУЧАЙ



Години наред, поради един или друг повод, чувах, че наричат Лили Игнатова "Златната грешка на Нешка". Историята, която расказваха, беше, че треньорката в изблик на гняв казала: " Ти си най-голямата грешка в живота ми" и малко след това Лили печели златен медал.
Реших да задоволя любопитството си и я попитах докъде историята отговаря на истината. Ето в крайна сметка какво ми разказа Лили Игнатова:

"Чувала съм най-различни импровизации на тази тема. Но истината е следната. Навремето ходехме по два пъти на година на турнири в Япония. Там винаги правеха банкети, на които караха всяка делегация да пее. И ние с Диляна решихме да се обърнем към Нешка Робева с думите "Вие сте нашето слабоволие, ние сме вашата любима грешка", заимстват от песента на Богдана Карадочева "Безнадежден случай". Оттам тръгна всичко, но не знам защо спортната журналистка Маргарита Рангелова реши, че се отнася само за мен."
Всичко останало, което ще прочетете по-долу, се отнася за Лили, и окончателно ме убеди, че тя в никакъв случай не е "грешка", нито "безнадежден случай", а един от най-стойностните и уравновесени хора, с които съм се срещала през живота си.
Начало и край на спортната кариера
"Започнах на 5 години и половина и приключих на 21. Когато се записах да тренирам, беше прието, че 7 години е подходящата възраст. Но треньорката Златка Бончева постави задача на Илиана да намери още деца и тя заведе момичета от квартала, сред които и сестра ми. Взеха и мен, защото не се деляхме никъде. Така започнах. Бях след всички - те първи клас с черни шорти, аз в детска градина - с карирани шорти. После те тренираха с трика, аз - нямах. Изобщо, вървях по-назад, като външни белези, но за сметка на това бях свръхамбициозна, може би и заради факта, че на мен се гледаше доста несериозно. По самоинициатива ходех допълнително на тренировки, за да мога да ги догоня."
След това накъде?
"След като поставих точка на спортната си кариера, се случиха толкова много неща, че не знам как да ги изброя. Занимавах се с треньорство, направих своя трупа от 6 момичета, след това се присъединих към "Театър 13" на Боньо Лунгов. Омъжих се веднъж, съпругът ми почина. Имам и втори брак, родих две деца... Това е накратко."
Спомени, спомени...
"На 21 години имах зад гърба си много - и не само като постижения, а разочарования, победи, загуби, пълно щастие, бях в центъра на общественото внимание, слава, суета, ласкателство. Спомените ми са сбързани с много богатия опит, който ми даде спортът - и хубав, и горчив. Но тъй като човек се учи от всичко, приемам го просто като опит."
Любим спортен уред
"Най-много обичах топката. И до ден днешен за мен тя е най-красивият уред в художествената гимнастика."
За плюсовете и минусите на това да си спортист
"За минуси не обичам да говоря. Всеки един човек, който е посветен на някаква кауза и идея, плаща определена цена. А ако гониш високи успехи, тя е висока. Не знам дали съм си давала точна сметка какво ще ми струва, но със сигурност бях толкова амбициозна, че допълнителните тренировки не ми тежаха. Напротив, по този начин задоволявах собствените си амбиции и стремежи. А за пюсовете - спортът ми даде опит и качества, които без него не бих имала шанса да придобия."
За мотивациите преди и днес
"Като цяло сега работата е по-отговорна и по-сложна. Но все пак трудността се определя от етапа на развитието на човек, от положените усилия да постигне целта си. При мен стремежьт към постижения беше неимоверно силен. Независимо дали за спортни, или за личностни и професионални. Може би нашето поколение сме си го носели или е бил развит много силно. Още първата ни треньорка ни учеше, когато си легнем вечер, да си правим равносметка какво сме направили през деня - и добро, и лошо. Да си задаваме въпроси, да се интересуваме, защото това е единственият начин човек да се движи, а не просто да върви по инерция през живота."


За съвместимостта на приятелството и конкуренцията
"Едното с другото не винаги вървят ръка за ръка. Аз уважавам силния съперник. Бих могла и съм била приятел с такива хора. Но невинаги срещам същото отсреща. Преди време приемах конкурентките си като врагове. После започнах да осъзнавам, че именно те са това, което движи нещата напред, и започнах да уважавам съперника, вместо да го мразя. А приятелството е нещо много ценно и необходимо. По принцип, човек сам върви в живота си, но без приятелите не може. Винаги, когато съм споделяла нещо с близък, съм го преживявала наново и го осмислям по друг начин. И слава богу, че в живота си винаги съм имала много добри приятели."
За моментите на завист и неприязън към останалите момичета в отбора
"Ако някой твърди, че няма такива моменти, не му вярвайте. Но те действат стимулиращо."
За момичето, на което залага надеждите си
"Опитвам се да нямам явно изразени любимки и нелюбимки. Старая се да приемам всяко дете такова, каквото е, и да му помагам само за себе си да направи крачка. И дори да имам лични симпатии, винаги гледам да не ги показвам, защото това никак не е добре за останалите."
За качествата, които помагаха навремето, и за тези, които са нужни, за да оцелееш днес
"Няма кой знае каква разлика. Хората постоянно се променят и смятам, че всяко следващо поколение е по-добро от предходното. Но човешките достойнства и качества си остават едни и същи, независимо че имат различна проява в периодите на човешката история. За да успееш, винаги трябва да бъдеш трудолюбив, постоянен, амбициозен в положителния смисъл на думата. Амбицията трябва да е градивна, а не разрушителна, да градиш не на основата на омразата, а по-скоро на силното желание да отидеш по-далеч, да разбереш докъде се простират възможностите ти. Така погледнато, качествата, които са необходими на хората, за да успеят са едни и същи"
За позволените и забранените неща в художествената гимнастика
"Едно време следвахме максимата "Целта оправдава средствата" и "Победа на всяка цена". Днес, поне за мен, нещата стоят различно - победа "да", но не на всяка цена. Просто трябва да е ясна цената и да се плаща доброволно и съзнателно, не да се налага отвън. Само тогава си струва. Сега не съществуват забрани, има правила, които всеки сам решава дали да спазва, или не. Пак се спазват килограми, но с тази разлика, че аз не ги меря момичетата всеки ден и не ги глобявам за грамове отгоре, защото искам да развия тяхното самосъзнание. Моите гимнастички също спазват диети, но 90% от тях го правят, защото осъзнават, че така трябва, а 10% - защото ги е страх от мен. (Смее се.) Процентът на самосъзнанието е много по-голям от времето, когато аз тренирах."
За мечтите и тяхната реализация
"Не бих казала, че имам мечти в чисто детския смисъл. По-скоро съм на етап, в който осъзнавам, може да звучи много помпозно, че имам житейска мисия, която следвам. Не мечтая за конкретни неща, може би защото достатъчно много съм видяла вече и мога да бъда щастлива и с това, което имам. Но казаното не означава, че нямам стремежи и че ще се задоволя с постигнатото. Една от целите, след която вървя в момента и приемам за мой дълг, е да допринеса нещата в художествената гимнастика да се обърнат отново в наша полза, да създам добра система на работа, с която да си върнем успехите и отново-да има много деца в залите. Защото нашият спорт е много красив, а остава за един затворен кръг от хора, според мен несправедливо."
За съветите към младите спортистки
"Казвам им какво се изисква от тях и че ако не могат да се справят, трябва да бъдат честни пред себе си и да си тръгнат, а на тяхно място ще дойде някой, който ще успее. По този начин ги карам да направят сами избора си. Само така те се справят по-лесно с трудностите."
За най-трудния момент в живота
"Когато почина първият ми съпруг. След това се омъжих отново, родих децата си. Това беше, от една страна, хубав период, защото аз им посветих много време. В същото време беше много тежък. Може би точно тогава преосмислих какво става с мен и с живота ми, стъпих на друга основа, ревизирах всичко, в което съм вярвала до този момент и съм приемала като истина."
За измеренията на успеха
"Смятам се за успяла заради богатия си житейски опит, защото, преминавайки през всички теза неща, аз не само оцелях, но и запазих оптимизма си, вкуса си към живота, а не се загубих или изчезнах, както често се случва.",
За значимите дати в живота
"За дати не мога да говоря, по-скоро бих ги определила като периоди и всичките са важни. Едно нещо никога не се случва изведнъж. И на децата така им казвам - чудесата съществуват, но те не са някакъв миг, а процес, чийто финал ние наричаме чудо."
Мария
          Петрова




ОТРАЖЕНИЕ НА
ПРОСЛОВУТАТА
БЪЛГАРСКА ХУБОСТ



Когато чуя твърдението, че българката е красива жена, винаги пред очите ми изниква образът на трикратната световна шампионка по художествена гимнастика и съпруга на легендарния вратар на българския национален отбор по футбол Боби Михаилов - Мария Петрова. А в следобеда, който ми отдели за интервюто, разбрах, че зад тази хубост се крие и още нещо.

Начало и край на спортната кариера
"Започнах на 5, приключих на 21."
След това накьде?
"Навлязох в съвсем нов свят, коренно различен от този, в който работех преди това."
Спомени, спомени...
"Състезанията, най-вече 1994 - Париж, защото беше силно и успешно, и от друга страна - много приятно. Това може би е върхът в кариерата ми. Рядко се случва да се чувстваш толкова сигурен, много щастлив, че играеш, и в същото време така да искаш да се харесаш и на другите. Същевременно да имаш успех и хората да те харесат. Спомням си и десетките щуротии, които правехме заедно с другите гимнастички. Например в Япония, където стояхме по цял месец, си купихме четки с боя - натискаш някакво копче, решиш се и така се боядисваш. Цялата баня беше червена, косите ни, главите ни не приличаха на нищо, а все пак ни предстоеше състезание."
Любим спортен уред
"Топка."
За плюсовете и минусите на това да си спортист
"Плюсовете са приятелите, които ми даде спортът, красивите спомени и успехът, на който стъпих, за да започна след това нещо друго. Но в същото време ми отне детството."
За разликата между поколенията в спорта
"Спортът се промени, страната е различна - това променя и децата, и манталитета им, всичко."
За мотивациите преди и днес
"Когато аз спортувах, ценностите бяха по-други. Тогава искахме само да играем, за да се харесаме на публиката и на треньорите ни. И вярвахме, че ако това е така, ще бъдем първи. Не беше задължително да сме номер едно, а с изпълненията си да накараме всички да се гордеят с нас. Днес директно се гонят цели като призови места, медали и т.н. Не знам какви са мотивациите на момичетата, но определено са по-различни от нашите. Целият свят е по-различен, станал е по-комерсиален, което не мисля, че е лошо, но все пак не бива да се отказваме от старите ценности."
За съвместимостта на приятелството и конкуренцията
"Ако приемем думата "приятелство" истински, не мисля че може да съществува заедно с конкуренцията."
За моментите на завист и неприязън към останалите момичета в отбора
"Във всяка една среда, в която хората работят заедно, има неприязън, конкуренция, понякога дори злоба и завист. И ние изпитвахме такива чувства, друг е въпросът, че не всеки има смелостта да го признае."
За момичето, на което залага надеждите си
"Вярвам в Стела Султанова. Тя има и качествата, и излъчването да бъде голяма гимнастичка. Само от нея зависи докъде ще ги развие."
За качествата, които помагаха навремето, и за тези, които са нужни, за да оцелееш днес
"На първо място е необходимо трудолюбие. Дори имам познати, които ми се присмиваха, че работя до късно. После, много важни са волята, постоянството и отговорността. За днешните спортисти важи същото. А и късмет трябва да има, той не е качество, но ако липсва, дори да си много талантлив - нещата няма да се получат. Хората, които могат да достигнат върхове в дадена професия, са сбор от много неща, но им е необходим и шанс."
За позволените и забранените неща в художествената гимнастика
"Мисля, че днешните гимнастички също са подложени на куп ограничения. Но като цяло нещата са поставени на съвсем друга основа. Най-точно ще ви разкажат Лили и Илиана, аз се занимавам повече с организационна дейност и съдийство, не съм толкова близо до гимнастичките."
За мечтите и тяхната реализация
"Вярвам в мечтите, но те са нещо, в което вярваш, не се знае дали ще го постигнеш. И за да не се разочаровам, си поставям малки цели, които се пипат с едната ръка."
За съветите към младите спортистки
"Да вярват в себе си и да са убедени, че ако искат, винаги могат."
За най-трудния момент в живота
"За себе си определям като най-трудна 1996, когато това, което аз исках, не съвпадаше с желанието на хората около мен. Беше ми почти невъзможно да взема решение и изживях голям стрес. Като човек на кръстопът - раздвоението дали да послушам себе си, или да направя компромис, ме срина. В крайна сметка излязох от ситуацията, като избрах второто."
За измеренията на успеха
"Според целите, които си поставих, смятам, че съм успяла. Тоест, да съм в мир със себе си, а не да очаквам някой друг да ми каже: "Браво, Мария, толкова си добра, ти победи". Важното е аз да съм удовлетворена, че съм направила нещата, които съм искала."
За значимите дати в живота
"1999 - раждането на дъщеря ми, 1998 - сватбата ми с Борислав, и може би 2001 беше добра година за мен, защото тогава се върнах обратно в гимнастиката, която е моята идентичност."

Списание BEAUTY, брой 85, 2006
Текст: Сабина Петрова
Идея: Марина Борон
Фотографии: Studio PROTO

 

© 2001 Аврамова В.К. ® "Българска художествена гимнастика"