Please download Java(tm).

Мариела Пашалиева:

Илиана ми отвори очите за треньорската професия

Много добре си спомням как стана връзката ми с клуб "Илиана". През 1993 година празнувахме един рожден ден с Наско и Илиана, които наскоро се бяха върнали от Испания и тя започна да ме разпитва с какво се занимавам. Казах й, че я чакам да направи клуб, за да започна работа в него. Наистина бях готова за това. След като се бях отказала от активна спортна дейност, аз съм бивша сътезателка на "Славия", участвах и в първото европейско първенство за девойки през 1987 г., имах само няколко бегли опити като треньорка в "Славия" и много ми се работеше. В клуб "Илиана" започнахме с ентусиазъм, всичко в тогавашните ни представи беше много идилично и чисто. Беше толкова хубаво. Нямаше събота и неделя за нас. Бяхме готови денонощно да работим и го правехме. В залата на стадион "Васил Левски" пък беше като в дядовата ръкавичка. Когато Илиана откри своя клуб, бившите и възпитанички направо полудяха, като разбраха, че могат да се върнат при любимия си треньор. И благодарение на тях с Илиана направихме страхотен ансамбъл. Признавам си, че Илиана ми отвори очите за треньорската професия. Бях като гъба и попивах всеки неин жест и дума. Докато бях в клуба се роди и дъщеря ми Екатерина. Всички много се радваха на бебето, а хореографката Ели Иванова все му опъваше крачетата и съвсем сериозно казваше: "Това дете ще стане гимнастичка, само какъв падьом има". Днес се радвам, че клубът успя да създаде свой стил, че неговите състезателки са различни, че е силен и създава истински звезди.